Отминало ли е времето на книгата като средство за масова комуникация?

реклама в Гугъл

Ø  Отминало ли е времето на книгата като средство за масова комуникация?

1.      Книгата я има от над 500 години а компютъра само от 20. След 480 години, смяташ ли, че някои ще чете книги? Никой не отрича книгата като фундаментална култура, но за новия свят тя става все по излишна!

2.      Надявам се,че не. Докато все още има хора, за които книгата е неизменна част от тяхното ежедневие, отговорът ми на този въпрос е ‘не’.

3.      Книгата никога няма да "отмине". Това е едно от нещата, които винаги ще има своите ценители заради разнообразието от жанрове..всеки може да намери нещо по вкуса си...Мисля, че има достатъчно четящи!

4.      Не, категорично! „Мишката” не изяде и няма да изяде книжката, защото хората имат нужда от тактилен контакт, а това е невъзможно при новите технологии, където всичко съществува в цифров формат някъде там. Тактилният контакт (при СМК**) е възможен само при печата (книги и периодичен печат***)

5.     

·         * - отговорите по-долу се отнасят и за двата въпроса (1-ви и 2-ри отворен); ·         ** и *** -  доуточнения към отговорите от автора;

Не мисля, че е отминало. Не ми се иска.

6.      Да, смятам, че е отминало безвъзвратно. Времето тече, прогреса отменя едни

потребности и създава други, хората еволюират по някакъв начин, а книгата някак си не еволюира…смяната на времето и динамиката не прощават на

нищо.

Отговорите са различно формулирани, но след обстойното им изчитане,можем да изведем единодушни позиции и мнения към статуквото и евентуалните перспективи за развитие.

Започвайки отзад напред: за щастие около 70 % от анкетираните са на мнение, че книгите не се отживелица и имат положителна нагласа към тях и самия акт на четенето. Останалите 30% регистрират книгата като анахронизъм. Хубаво е, че няма хора без мнение, а всеки има ясно изразена позиция независимо каква е. Това говори за добре ориентирани в проблема граждани, с активна позиция, мислещи. Без съмнение това е плюс за всяко едно общество, защото ясната позиция ограничава опасността от манипулиране на общественото мнение.

90% от респондентите категорично са на мнение, че държавата трябва да свали ДДС от книгите и учебниците, като част от тях посочват за пример останалите държави от ЕС. Останалите 10% не са запознати с политиката на държава и не могат да коментират. 80% от запитаните посочват като ангажимент на държавата да субсидира както бранша, така и обществените библиотеки, читалищата, училищните и университетски такива. Другите 20% също категорично потвърждават ролята на държавата, но нямат конкретни идеи и предложения.

На въпроса „какви автори четете?”, отговорите на 100% от респондентите говорят за липса на претенции за националността на автора, тъй като избират заглавия и жанрове. Това е добре, защото демонстрира отвореността на аудиторията, липса на расизъм и ксенофобски настроения. Обосновката на отговорите  е по-интересното в случая. Значителна част от запитаните (реклама в Гугъл) казват, че според тях че съвременните автори  залагат на бързото и лесно печелене на пари, вместо на качеството и привличането на читатели в дългосрочен план, което е твърде тъжна констатация за бъдещето на родната литература, въобще. 30% изразяват мнение, че българската литература, не се купува, поради слабото си популяризиране, реклама и целенасочена маркетингова стратегия. 20% също изразяват една притеснителна тенденция – отчуждаването на авторите от аудиторията. По този начин те пишат литература единствено за самите себе си, което е почти абсурдно. Но тази критика по-скоро е отправена към самите автори и трябва да им служи като „аларма” – или да погледнат към нуждите на аудиторията, или ще са обречени на безизвестност и липса на интерес от страна на потребителите. Оставащите 5% казват, че тематиката, която ги вълнува не се засяга от българските автори и поради тази причина, не ги четата, а предпочитат чуждестранните.