Реклама в Google

ВИЖ ПОВЕЧЕ: http://www.target-box.com/reklama-v-google

Предимство на реклама в Google, e че  заплащате само при кликване върху рекламата ви. Неофициално съществува мнението, че Google индексира по-високо сайтове, които използват тези спонсорирани връзки, а и наблюденията над сайтовете на наши клиенти го потвърждават. 95% от приходите на Google са от Adwords. Рекламните кампании на Google достигат до 80% от всички глобални потребители. Търсачката  дотолкова зависима от тях, че едва ли не целият Google наред с всичките му останали продукти и проекти изглеждат като пиар добавка към AdWords. Затова е нормално рекламиращите в AdWords да получават специално отношение. Така че задължително използвайте AdWords.

Реклама в Google

Кратък исторически преглед на WEB дизайна

От 90-те години до днес уеб сайтът претърпя доста промени, които могат да бъдат забелязани от хора с не толкова голям опит в изготвянето и оптимизирането му. За по-малко от едно десетилетие се развиха множество различни тенденции. Ходът на самото развитието премина от чисто текстови формат, с хоризонтални разделители и статичен HTML код, през тежък и тромав вид с много цветове и бутони и отново статичен HTNL, през динамичните страници, които са наситени с интерактивност, DHTML, ActiveX, Java, Flash и първите база данни до това, което представлява уеб пространството на този етап. Ако ясно разделим и разграничим целия този ход, може да открием няколко основни „поколения” уеб сайтове.

Уеб дизайнът на сайтовете от първо поколение включва в себе си сайтове, които са предимно текстови, линейни, напомнящи на страниците от книга, най-добрият случай с илюстрации (картинки). Понякога е възможно да включват таблици, хоризонтални раздели, фон. Съдържанието запълва 100% от широчината на екрана като изобщо не се подчинява на никакви принципи от графичния дизайн. Периодът, който обхваща този тип уеб сайтове е от 1991 г. до около 1995г.

Второто поколение, или т.нар. „бум” в дизайна на уеб сайта става след 1995 г. до около 1998 г. Дизайнът преминава към частични графични решения. Появяват се бутоните, заместващи текстовите връзки в менютата. Навлизат в употреба фреймовете (frames), ярките фонове, както и анимираните елементи с монотонно повтарящо се действие. Информацията следва строга йерархия, обикновено продиктувана от вътрешната й същност, а не от удобството при ползването й.

Дизайнът при трето поколение се характеризира с това, че мисли за потребителите, които четат информацията, а не за самата информация. Структурата на уеб сайта е била в зародиша на това да се покрият изискванията, нуждите и интересите на потребителите. Цялото това се е съчетавало в един лек и в същото време изискан графичен дизайн. Внимателно се е определяла позицията и връзките между всички елементи в страниците, както са се използвали много визуални ефекти и метафори, които са правели посещението на сайта приятно от първата до последната страница.

По отношение на навигацията в самия уеб сайт може да се каже, че е била лесна и интуитивна. Бутоните съществуват, но не се натрапват, а се сливат и допълват графичният дизайн на сайта, реагират с промяна на цвета или появата на кратко обяснение за връзката, накъдето водят. Динамиката и интерактивността са в по-голямо присъствие, но на този етап са само допълващи стила. Този стил на уеб дизайн може да видим в дизайна на уеб сайтове в периода 1998 г. до около 2001 г.

Четвъртото поколение уеб дизайн са опитите за пълното доближаване до телевизионните формати и развитието на силна мултимедия в Интернет. Появява се Flash и се правят доста успешни опити за компресия на звук и образ. Всичко това се случва в периода до около 2005г.

Съвременният сайт, от тогава до днес, е продукт на един модерен уеб дизайн, който съчетава в себе си елегантност и лекота. Търси максимална функционалност, с изяло динамични страници, комуникативен и предлагащ комуникация, създаващ общност. Може все още да се твърди, че основен задача, която все още играе основна роля в развитието е, че се търси най-подходящият и най-правилен подход към потребителите, за да им предостави всичко необходимо и наред с това – комфорт и възможност за персонализация.

В общение бих казал, че съществуват известен брой водещи принципи, по които съвременните уеб дизайнери изработват дизайна на новото поколение уеб сайтове, а те са[1]:

- скорост на зареждане;

- съвместимост;

- достъпност;

- ползваемост;

- полезност;

- комуникативност;

- персонализация;

- олекотена навигация;

- функционалност;

- динамично генерирани страници;

- доминиращо текстово съдържание;

- мобилен достъп до информация;

- локализация и глобализация.

Отминало ли е времето на книгата като средство за масова комуникация?

реклама в Гугъл

Ø  Отминало ли е времето на книгата като средство за масова комуникация?

1.      Книгата я има от над 500 години а компютъра само от 20. След 480 години, смяташ ли, че някои ще чете книги? Никой не отрича книгата като фундаментална култура, но за новия свят тя става все по излишна!

2.      Надявам се,че не. Докато все още има хора, за които книгата е неизменна част от тяхното ежедневие, отговорът ми на този въпрос е ‘не’.

3.      Книгата никога няма да "отмине". Това е едно от нещата, които винаги ще има своите ценители заради разнообразието от жанрове..всеки може да намери нещо по вкуса си...Мисля, че има достатъчно четящи!

4.      Не, категорично! „Мишката” не изяде и няма да изяде книжката, защото хората имат нужда от тактилен контакт, а това е невъзможно при новите технологии, където всичко съществува в цифров формат някъде там. Тактилният контакт (при СМК**) е възможен само при печата (книги и периодичен печат***)

5.     

·         * - отговорите по-долу се отнасят и за двата въпроса (1-ви и 2-ри отворен); ·         ** и *** -  доуточнения към отговорите от автора;

Не мисля, че е отминало. Не ми се иска.

6.      Да, смятам, че е отминало безвъзвратно. Времето тече, прогреса отменя едни

потребности и създава други, хората еволюират по някакъв начин, а книгата някак си не еволюира…смяната на времето и динамиката не прощават на

нищо.

Отговорите са различно формулирани, но след обстойното им изчитане,можем да изведем единодушни позиции и мнения към статуквото и евентуалните перспективи за развитие.

Започвайки отзад напред: за щастие около 70 % от анкетираните са на мнение, че книгите не се отживелица и имат положителна нагласа към тях и самия акт на четенето. Останалите 30% регистрират книгата като анахронизъм. Хубаво е, че няма хора без мнение, а всеки има ясно изразена позиция независимо каква е. Това говори за добре ориентирани в проблема граждани, с активна позиция, мислещи. Без съмнение това е плюс за всяко едно общество, защото ясната позиция ограничава опасността от манипулиране на общественото мнение.

90% от респондентите категорично са на мнение, че държавата трябва да свали ДДС от книгите и учебниците, като част от тях посочват за пример останалите държави от ЕС. Останалите 10% не са запознати с политиката на държава и не могат да коментират. 80% от запитаните посочват като ангажимент на държавата да субсидира както бранша, така и обществените библиотеки, читалищата, училищните и университетски такива. Другите 20% също категорично потвърждават ролята на държавата, но нямат конкретни идеи и предложения.

На въпроса „какви автори четете?”, отговорите на 100% от респондентите говорят за липса на претенции за националността на автора, тъй като избират заглавия и жанрове. Това е добре, защото демонстрира отвореността на аудиторията, липса на расизъм и ксенофобски настроения. Обосновката на отговорите  е по-интересното в случая. Значителна част от запитаните (реклама в Гугъл) казват, че според тях че съвременните автори  залагат на бързото и лесно печелене на пари, вместо на качеството и привличането на читатели в дългосрочен план, което е твърде тъжна констатация за бъдещето на родната литература, въобще. 30% изразяват мнение, че българската литература, не се купува, поради слабото си популяризиране, реклама и целенасочена маркетингова стратегия. 20% също изразяват една притеснителна тенденция – отчуждаването на авторите от аудиторията. По този начин те пишат литература единствено за самите себе си, което е почти абсурдно. Но тази критика по-скоро е отправена към самите автори и трябва да им служи като „аларма” – или да погледнат към нуждите на аудиторията, или ще са обречени на безизвестност и липса на интерес от страна на потребителите. Оставащите 5% казват, че тематиката, която ги вълнува не се засяга от българските автори и поради тази причина, не ги четата, а предпочитат чуждестранните.

Реклама в Гугъл

Реклама в Гугъл

Българинът чете и обича да чете в голямата си част. Намаляващият брой на четящите хора се дължи на погрешната политика на държавата ни в преобладаващите мнения и настроения, а не на нежеланието на хората. Според общественото мнение държавата трябва да предприеме мерки и действия, за да популяризира книгата, а и също, за да помогне за културното развитие на нацията ни. Времето като фактор има не голямо влияние върху потребността и активността на българските читатели. В голямата си част, те признават, че не им достига, но обобщават, че ако книгата е интригуваща, завладяваща, то време ще се намери (реклама в Гугъл).

 От анкетното проучване стана още ясно, че липсва ясна маркетингова стратегия от страна на издателствата за популяризиране на продуктите им и успешното им позициониране на пазара на потребителите. Друг ценен извод е, че българските автори, по незнайни причини, са се отчуждили твърде много от хората и трябва да предприемат незабавни мерки, за да си върнат изгубените позиции.

            

Цени за реклама

Реклама в Гугъл