От 90-те години до днес уеб сайтът претърпя доста
промени, които могат да бъдат забелязани от хора с не толкова голям опит в
изготвянето и оптимизирането му. За по-малко от едно десетилетие се развиха
множество различни тенденции. Ходът на самото развитието премина от чисто
текстови формат, с хоризонтални разделители и статичен HTML код,
през тежък и тромав вид с много цветове и бутони и отново статичен HTNL, през динамичните страници, които са наситени с
интерактивност, DHTML, ActiveX, Java, Flash и
първите база данни до това, което представлява уеб пространството на този етап.
Ако ясно разделим и разграничим целия този ход, може да открием няколко основни
„поколения” уеб сайтове.
Уеб дизайнът на сайтовете от първо поколение
включва в себе си сайтове, които са предимно текстови, линейни, напомнящи на
страниците от книга, най-добрият случай с илюстрации (картинки). Понякога е
възможно да включват таблици, хоризонтални раздели, фон. Съдържанието запълва
100% от широчината на екрана като изобщо не се подчинява на никакви принципи от
графичния дизайн. Периодът, който обхваща този тип уеб сайтове е от 1991 г. до
около 1995г.
Второто поколение, или т.нар. „бум” в дизайна на
уеб сайта става след 1995 г. до около 1998 г. Дизайнът преминава към частични
графични решения. Появяват се бутоните, заместващи текстовите връзки в
менютата. Навлизат в употреба фреймовете (frames), ярките фонове, както и
анимираните елементи с монотонно повтарящо се действие. Информацията следва
строга йерархия, обикновено продиктувана от вътрешната й същност, а не от
удобството при ползването й.
Дизайнът при трето поколение се характеризира с
това, че мисли за потребителите, които четат информацията, а не за самата
информация. Структурата на уеб сайта е била в зародиша на това да се покрият
изискванията, нуждите и интересите на потребителите. Цялото това се е
съчетавало в един лек и в същото време изискан графичен дизайн. Внимателно се е
определяла позицията и връзките между всички елементи в страниците, както са се
използвали много визуални ефекти и метафори, които са правели посещението на
сайта приятно от първата до последната страница.
По отношение на навигацията в самия уеб сайт може да се каже, че е била
лесна и интуитивна. Бутоните съществуват, но не се натрапват, а се сливат и
допълват графичният дизайн на сайта, реагират с промяна на цвета или появата на
кратко обяснение за връзката, накъдето водят. Динамиката и интерактивността са
в по-голямо присъствие, но на този етап са само допълващи стила. Този стил на
уеб дизайн може да видим в дизайна на уеб сайтове в периода 1998 г. до около
2001 г.
Четвъртото поколение уеб дизайн са опитите за пълното доближаване до
телевизионните формати и развитието на силна мултимедия в Интернет. Появява се Flash и се правят доста успешни опити за
компресия на звук и образ. Всичко това се случва в периода до около 2005г.
Съвременният сайт, от тогава до днес, е продукт на един модерен уеб
дизайн, който съчетава в себе си елегантност и лекота. Търси максимална
функционалност, с изяло динамични страници, комуникативен и предлагащ
комуникация, създаващ общност. Може все още да се твърди, че основен задача,
която все още играе основна роля в развитието е, че се търси най-подходящият и
най-правилен подход към потребителите, за да им предостави всичко необходимо и
наред с това – комфорт и възможност за персонализация.
В общение бих казал, че съществуват известен брой водещи принципи, по
които съвременните уеб дизайнери изработват дизайна на новото поколение уеб
сайтове, а те са[1]:
- скорост на зареждане;
- съвместимост;
- достъпност;
- ползваемост;
- полезност;
- комуникативност;
- персонализация;
- олекотена навигация;
- функционалност;
- динамично генерирани страници;
- доминиращо текстово съдържание;
- мобилен достъп до информация;
- локализация и глобализация.
